Азазел и Румбурак: До там и обратно

Грахопис

Глава 1: Сутрешно запалване

Беше слънчева съботна сутрин, предвещаваща единствено хубав ден и никакви проблеми. На паркинга цареше трескаво оживление – много от колите заминаваха на дълъг път, палеха се двигатели, някой упорито протестираше, че има нужда от по-добър бензин, а един новак – голям и лъскав сребрист Мерседес, обясняваше на висок глас колко е ценен и колко коня има под капака си. Той бе мернал двата мотора и очевидно много държеше да привлече вниманието им. „А моторите – продължаваше тирадата си Мерседеса- как ги късам на старта ...”.

Моторите мълчаха, само Ази смигна на Румбурак „Ще го скъсам тоя мазник ... само да ми падне”. Румбурак се подхили и с огромно учудване видя, че човеците им идват.

След малко вече позагрял, той тихо мъркотеше и се опитваше да отгатне накъде ли ще поемат днес, но Ази, явно от зор да даде гласност на мнението си за стартовете и мерседесите, се задави с първата глътка сутрешен бензин, изкашля немошно два-три пъти и замлъкна.

След пет минути лутане и кратка паника бе съставен комитет по спасяването в следния състав:
Алекс – успокояващ Ази
Румбурак и Грах – купуващи кабели от близкия Шел
OldEasyRider идващ да извърши животоспасяващо преливане на ток

Кабелите бяха донесени, поставени и след два три опита Ази изрева, като ранен с самолюбието мотор, отръска се, даде газ и изпържи напред. Румбата го последва кротко и си помисли с лека тревога „Мале, бая зор ще видя с тоя нервак”.

Минаха набързо през все още спящия град. На изхода срещнаха един познат чопър с неговите човеци, загряха гумите и се приготвиха за дълъг път.

Глава 2: Големите проблеми започват

Първите стотина километра бяха чудесни. Румбата вървеше бавно и спокойно, въпреки известната нервност на човечето отгоре. Спаряха да изчакат докато Ази напълни големия си железен търбух и продължиха напред.
- Ти карай напред, щото си бавен – каза Азазел – аз ще гледам да те следвам, щото ти не можеш да ме догониш.

Позасилиха напред, прескочиха завоите и тъкмо набрал инерция и настроение за пътя Румбурак забеляза, че Ази го няма. А ся ново двадесет! Бърз обратен завой, километър, два три назад и его го спрял край пътя.
- Какво ти е?
- Не знам – просто изведнъж нещо ми стана. От времето е сигурно. Има слънчеви оригвания! Ама сега вече нищо ми няма. Ето виж – ръм, ръм, ръъъъмммм... всичките ми кончета работят!
- Браво. Да тръгваме тогаз, че много път ни чака!

Тръгнаха и сякаш всичко беше наред. Мина поне половин час преди да се случи отново. Този път Румбурак силно се обезпокои. Върна се отново обратно насред някакво село. Видя Ази спрял край пътя, а човекът му печално да пие кафе в близкото кафене.
- Какво ти става бе момче? – попита с много батковски тон една година по-стария Румбурак.
- Няма ми силата- изохка Азазел- както си карам и всичко ми е супер, изведнъж нещо става и просто нямам сили да продължа.
- Ама хич?
- Хич. Просто трябва да спра веднага и да падна и да умра.
- Лошо, лошо...А сега как си?
- Не знам. Вече нищо не знам... – почти се разхлипа Ази, а Румбурак въздъхна тежко, тежко, досещайки се, че ги очаква тежък ден.

Хората пиха кафе, скоро дойдоха още няколко мотора. Поцъкаха, помислиха, но не можаха да разберат какво му е на Ази, къде си губи силите и дали ще могат да продължат. И човеците се чудеха много, звъняха на разни телефони, решаваха дали да се върнат или продължат. Накрая обаче тръгнаха отново напред. Този път Ази караше отпред, а Румбурак следеше как се движи. Видеше ли, че брат му губи сили, скачаше на спирачките и се паркираше край него. И чакаха десет, петнадесет минути, палеха и тръгваха отново. Човеците се нервеха, говореха, гледаха Ази отгоре, отдолу, настрани, бъркаха му на такива места, че Румби се потрисаше само при гледката.

И така минава часове и километри. Тръгваха, спираха и не се виждаше края на този лош късмет. И тогава се обади OldEasyRider и каза, че неговият чичо VMax му е казал една хитрина, как да пребори тази болежка. Отвориха капачката на резервоара и гледай какво стана, Ази пое дълбоко въздух, пусна два три пробни ръмжа и каза:
- О, да. Въздух! Ето сега вече дишам! – рече и отпраши напред.

Румбурак подкара напред и скоро откри как изглежда чопърския рай.

Глава 3: Чопърския рай /една супер малка глава/ Чорърския рай е дълъг, идеално гладък, почти прав път с големи плавни завои за разнообразие. И по пътя няма никой – ни опред, ни отзад – той е само и единствено за теб. Край пътя е поле, край полето – планини и няма кой да ти попречи да пришпориш коня и се наслаждаваш на гледката и на свистенето на вятъра. Това е!


Глава 4: Към Карандила

Намерил решение на сърдечния си проблем, Азазел бе отпрашил напред със страшна сила и мина известно време преди Румбурак да го открие в самия Сливен.
- Айде бе, къде се губиш - поздрави брат си нейкета и отпраши отново напред.
„Мале, колко е самовлюбен” – каза си Румбурак
„Мале, каква е кипра” – помисли си Азазел.

Бяха изминали 7 часа от началото на пътуването, когато хората навязоха в Сливен. Бяха минали почти 9 часа, когато моторите достигнаха нейде в сливенския балкан. Човеците бяха уморени. Ръмжаха и скърцаха, оплакваха се непрекъснато и странно защо твърдяха, че нямат сили. Румбурак сериозно се зачуди от къде всъщност идват силите на тези малки и меки същества, щом не консумират никакъв бензин. Докато чакаха, той попита Ази за мнението му този въпрос:
- Абе вие чопърите, все на някакви философии ви избива, за смисъла на живота и такива работи – тази малките ги начисляват на моторите и какъвто ти се падне. Те не са истински, някъде ги произвеждат, само дето някои са леко дефектни – не превключват парвилно предавките, не знаят да използват спирачките. Знаеш ли що мотори са се претрепали заради дефектни човеци?

Малко по-късно и вече по тъмно двамата на една поляна пълна с познати и непознати – имаше мотори от близо и далече, малки, големи, обикновени и крайно чудновати. Запознаваха се, подкараха приказка за това онова. Само горските пилеха наоколо, побеснели от радост, че има толкова свободен баир. „Разни мотори, разни интереси” – каза Румбурак на Ази по този повод.

Хората се скупчиха настрани, за да не им пречат, нещо правеха, суетяха се, смееха, се, пуснаха хубава музика, а тяхните човеци се помотаха малко и скоро изчезнаха съвсем. „Отишли са да зареждат” – се досети Румбурак.

Глава 5: Чопърския ад /също много кратка глава/ На другата сутрин Румбурак откри какво е чопърския ад. Това е горски офф-роуд, на който няма път, има огромни дупки, пълно е с пъплещи бабички, заемащи цялото платно и няколко автобуса, които се опитват са се промъкнат там, където законите на физиката не позволяват.

Ази разгонваше бабичките с мощен рев, Румбурак свиреше с клаксона надявайки се да успее да мине, преди отгоре му да се стовари някой автобус. И докато си пробиваше отчаяно път през тълпата дочу следният коментар от една бабичка:
- Погледни ги колко са богати, бандити!
Този път Румбурак не издържа:
- Като не разбираш, що се обаждаш ма! Не виждаш ли, че не съм Бандит, а Севидж!

Глава 6: Към къщи

След като завъртя главата на човечето си с половин час мощни завои във всички посоки и наклони, Румбурак се отби да хапнат бензинец и двамата с Ази поеха към София.

Пътят назад бе просто чудесен. Като не броим няколкото кретена, които започваха изпреварване пред носа му и принуждаваха Румбурак да скача на спирачките, пътят вървеше чудесно. Спираха на 50-ина километра. Човечетата правеха смешни движения с ръцете и краката си /Проверки по конструкцията – каза Ази/, висяха по кафетата, после отново сядаха на седлата и пускаха газта напред.

След няколко часа се усети приближаването на София – колите станаха твърде много. Изгарящи от нетърпение да се приберат двата мотора навлязоха в града и започна голямото надлъгване със светофарите.
- Прегрявам – тръшкаше се Румбурак – много ми е жега по тоя светофари!
- Трай още малко Румба – окуражаваше го Ази – няма да се предаваш на финала!
Зелено, газ, втора, гаааааз, трета,гаааааазз четвърта – искам вкъщиии! Ооооо... червенооо! Гнъс! А ... я виж кой тук?

Ази се огледа и мерна редом една позната сребриста муцуна. Арррр, аррр ... Охо, каза той и потри доволно нагладки. Пет секунди до старта, четири секунди до старта, три, две, еднооо.... Ази вече беше излетял през кръстовището, а Румбурак с недоволен рев от твърде рязкото тръгване, го следваше отзад.

По-късно на паркинга моторчетата се прибраха в новия си дом – една чистичка гаражна клетка. И преди да се затвори голямата желязна врата Ази демонстративно навири острата си задница към лъскавия Мерседес и намигна на Румбурак:
- Готино возихме днеска, а?
- Е, доволен съм от себе си – скромно каза Румбурак и продължи приспивно да си пука.

 

"Знаеш ли що мотори са се претрепали заради дефектни човеци?"

Прекрасна мисъл ;) Пазете главите и главините, ей ;)
Мордред