Това куче идва от нищото. Прибраха я от един двор в Иваняне, където бе пропълзяла в колибката на селското куче за да умре. Скелетообразна, цялата в рани, извън предела на иначе огромните си пит-ски сили тя вече не можеше да ходи, нито да стои изправена за да се храни.  15 килограма кокали и кожа. Толкова има в един питбул и това беше тя.   Когато я докараме в клиниката и й сложиха храна тя пое няколко хапки и просто се капична на една страна. Показателите й бяха очевидни – кучето умира. Лекарите дори побързаха да я запишат в дебелата книга на „фирата”, но след упорития ни отказ все пак й сложиха системата.   От тогава вече трета седмица. Нашата малка гадинка вече излиза на разходка, вярно все още малко преплитайки крака, но упорито, присъщо на природата си, продължава напред. Въпросът за смъртта вече не е на дневен ред. Заздравяват старите рани, изчезват инфекции, не се изпуска където не трябва, липсва празния поглед на отиващата си душа. Щом има хората, които я харесват, галят и позволяват да бъдат мазно целувани по краката и ръцете значи животът пак е хубав. Има и храна, и место да полегне на меко и топло. Живот здравей, здравей!   Тя ще живее. Толкова силна и толкова борбена пред нея има още години. Но сега е време да намерим нейния човек. Човек, който познава тази порода и обича тези кучета.

  Човек, който обича тяхната залепеност и заслепена любов към човешкия род. Който знае колко нетолерантни са към всеки оспорил територия, храна и първото място до стопанина. Единствени за него. Колко бързо и безпощадно гонят и наказват.  Подготвен да контролира, показва и налага своите правила. Търпелив, строг, но обичащ. За своите усилия, внимание и грижа този човек ще получи най-влюбеното в стопанина си куче на света. Кучето, което няма да се замисли да се метне в огъня, за да е при него нито за миг. Кучето, което не се страхува от никой, нищо, никога не се предава и единственото, което може да го убие е липсата на внимание, контакт и одобрение от любимия човек.   Важно: кучето не се дава на лица под 25 годишна възраст. Не се дава на хора без легален собствен доход и приемливо социално поведение, без разлика колко „кинти” имат и к’ви коли карат. На хора, които нямат съгласието на всички, с които кучето ще живее. Не се дава за дворно куче. Не се дава, дори /сори батка/, за подарък за тъщата. Нищо лично към никого.