Тия дни в Интернет излезе една статия призоваваща да спрем да ХРАНИМ африканците, ако искаме да им помогнем най-накрая да приключат с глада и мизерията. Да спрем да им пращаме тонове храна, облекла, пари. Защото от 30 години насам ежегодно все повече и повече милиони се изсипват там, а резултатът е само още по-голям глад, невероятна корупция, пълна разсипия на икономиката и селското стопанство.   Статията, естествено, бе посрещната със страшен гръм и трясък от всички хуманисти, пазители на човешките права, оплюта, авторът обвинен във всички познати ни грехове...   Четейки я се сетих, за една съвсем нашенската история, която не се различава особено, освен с имената на главните участници. Замислих се по какво толкова си приличат борбата срещу глада в Африка и борбата с „кучешкия въпрос” в София и други български градове...   Вече десетилетия наред българската държава, Софийска голяма община и други не толкова големи общини, както и неизвестен брой граждани – кучелюби водят истинска кампания кампания с ако не всички, то ужасно много средства за решаването на т.н. „кучешки” въпрос.   Дават се милиони за осигуряването на средства за борба с него като на книга се извършват изключително количества акции, операции и прочие дейност, парите за които всъщност потъват по цялата верига „отговорни” за това лица – като се почне от общинските служби, ветеринарния контрол и се свърши с разни кучелюби, които чрез организацииките събират неизвестно количество пари и чужбински дарения за каузата. Убил ме господ да твърдя, че всички са така, но колко са... никой всъщност не знае.   Някой се майтапеше по този повод в последната кампания за кмет, че софийските кучета сигурно имат по няколко чифта тестиси. Явно!   Частни и честни кучелюби хранят бедните бездомни, което способства за обособяването им в грижливо събрани глутници, което неминуемо води до негодуванието на всички останали хора в квартала и превръщането цялата работа в болезнен въпрос. А превърне ли се в такъв, то става обект на медийния интерес, започват публикации и истерични нападки и от двете страни /тази на кучелюбите и тази на кучефобите/ и накрая ... каква изненада, се стига до поредната кампания, неделима част от общата глупост по решаването на „кучешкия” въпрос. Поредните стотици хиляди се мятат в кюпа и се разпределят по веригата и така до следващия път, когато някой бъде леко изяден от иначе милите и нещастни бездомни кученца...   Всички хора, които подхранват кучетата са част от проблема и нямат нищо общо с решаването му. Напротив, те са твърде важни за неговото продължение напред във времето. Истината е, че никой не желае да се стига до дъното на тази история и да обясни  причината бездомните да не намаляват въпреки всичкитете кампании. Никой не показва с пръст хората, които напълно незаинтересовано оставят кучетата си да се размножават и после подвърлят палетата в кашони и торбички на гробища, автобусни спирки или направо във входовете. Никой не сочи с пръст собствениците на „расови” мъжкари, които обхождат разгонените женски, а резултатът се разхожда по улиците години наред. Никой не сочи с пръст „стопани” които уморени от грижи просто изхвърлят от колата кучето си в съседния квартал.   Истинският проблем не е кой ще храни кучетата. Всеки може да ги храни, пък и в кофите ни преливат от отпадъци. Истинският пролем е „кой ще се грижи за кучетата” – ще ги води на ветеринар, ще ги възпитава и в крайна сметка ще отговаря за тях. Защото само храненето е създаване на проблем – кучетата започват агресивно да остояват територията си. Това е тяхната естествена реакция, която може да се коригира с човешката намеса. Тя обаче липсва. И никой не желае да поеме реална отговорност за „помиярите”, но всеки иска да трупа дивиденти от тях!   Реалното решение на проблема се крие в няколко стъпки: - всички кучета трябва да си имат стопанин. Колко от „притежателите” на кучета са истински собственици на кучето си- регистрирани в общината и носещи отговорност за деянията на питомеца си. Хората, които притежават или хранят куче, което не е регистрирано като тяхно трябва да бъдат санкционирани от общината с глоба и предупреждение. При неизпълнение в срок с отнемане на кучето. И общината да не чака пасивно хората да се „вразумят” и да дойдат, а да отиде при тях на добре известните места за разхождане и да попита „Добър ден, това куче ваше ли е? А дали имате документ за него? Нямате! Чудесно, хайде тогава да направим тук и сега един”.   - Ветеринарите, най-компетентните лица в това отношение хора, трябва да поемат отговорност пред Общината, в която практикуват и да прекратят издаването на паспорти на нерегистрирани кучета, както и да способстват всички кучета, които не са за размножаване /по породни линии/ да бъдат кастрирани. Чрез ветеринарите, а не чрез някакви тотално измислени организации да се финансира безплатната кастрация, както и да се популяризират ползите от нея. А те, ветеринарите, да печелят съвсем легално от всяка една операция.   - Да се изградят съоръжения, с приличен външен вид, където да се прибират кучетата, които са подходящи за осиновяване. Не огромни осрани клетки, с полумъртви, подивяли от глад и ужас животни, а „човешки” условия и свободен и приятен достъп за осиновители включая децата им! Да, хората искат куче, но не искат то да изглежда като Баскервилското! Да се направи всичко възможно за популяризиране на осиновяването вкл. чрез поредица разумни стимули – безплатни прегледи, безплатна храна, липса на данък и пр. за осиновените кучета. Осиновяването, а не избиването да стане политика на общината.   - Контролът по „кучешкия въпрос” трябва да се иззиме от Националната ветеринаро-медицинска служба, която покрай овцете и козите тотално е неглижирала кучетата и да се прехвърли към Общината изцяло. Така ще се избегне прехвърлянето на отговорност от единия на другия крак. Общината е тази, която трябва от своя страна да използва екпертния потенциал на службата, както и да работи по няколко национални програми с ветеринарите, практикуващи на нейна територия.   Но извинете. Размечтах се. Истината е, че никой от хората, които са пряко отговорни за решаването на този проблем не е заинтересован от това. Това е простата причина поради, която в медиите постоянно излизат само общи приказки и откровени глупости, които не съдържат никаква конструктивна и обекнивна мисъл, която да даде старт на необходимите промени. А тяхната липса позволява проблемът да се разрастне и превърне в чудовище, част от което са саморазправите, достойни за някой филм на ужасите.   При последния дебат по темата между двамата основни кадидат-кметове отново си пролича откровената им некомпетентност и неподготвеност да пристъпят към разсичане на този възел. Питам се – кога и как, най-накрая ще се появи светлина в дъното на тунела? Кога хората, които са реално заинтересовани ще успеят да наложат излизане от удобното статукво на кражби и лъжи. И за пореден път си отговарям – когато хората разберат, че само ги лъжат и чрез тези лъжи източват парите им. Затова е хубаво тази статия да достигне до повече хора, които да осъзнаят, покрепят и изискат от държавата адекватни действия. Нужен е обществен натиск! Нужно е гражданското общество да проработи!   Но друго си е като истински любител на кучетата вечер с остатъците от пържолките да подхранваш Рошко зад блока. И ти е щастливо на сърцето... докато утре не го убие ядосания комшия или не го бутне някоя кола.